линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
6 may 2013, 18:17  

Когато си поделяме земята 

  Poesía » Otra
562 0 10


Когато си поделяме земята

*************************************

 

събрах достатъчно въздишки

с които да си осветявам пътя

 

(не ги увивам в книжки-

тях бих могла и да настъпя)

 

а той приличащ на геврек

не се побира из представите

 

(по дяволите златния телец

подремващ в уморени стави)

 

в средата мота се като муха

привлечена от светлината

 

(не си ли вил срещу страха

изгрял по-пълен от луната)

 

любов навикнала да е сама

когато си поделяме земята

 

(пословично се готвя за дъжда

след който разцъфтява тишината)

 

е свикнала с неотстъпчивостта

на общия ни жизнен корен

 

(целунахме се в пролетта

и всеки хвана своя спомен)

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??