когато си пожелавам безсъние
за да те гледам как спиш уморен
ти спи спокойно върху гърдите ми
аз търпеливо дочаквайки новия ден
ще докосвам ръцете си
и устните
макар да са отдавна само твои
и още с учестен дъх някак притихнала
лежа във своите царски покои
когато ти завещавам всяка тръпка у себе си
ти пак ме пожелавай
пожелавай ме както мъжът- жена
заради тебе грешница сто пъти покварена
за тебе по-светла и чиста от парченца дъга
така бяла
снежно бяла и безгрешна
носейки своя товар със име любов
стоически хладнокръвно поемам тежестта
аз нося у себе си утопии днешни
и чакам безвремие в живота сив и суров
защото има ли време
то непростимо бързо изтича
а на мен...
... на мен така ми се обича
когато такава съм всяка вечер и мисля за тези неща
ти пак ме пожелавай
аз ще ти давам безсъние
с устремени за полет крила
небе ми давай
за да летя и летейки обич да нося
и пак да се връщам при теб
уморена в летежа и мрачна
малко ми трябва усмивка да върна
и открадна сърцето ти
все тъй недолюбена
ала искана
подарявана
ала безбрачна
© Таня Иванова Todos los derechos reservados