когато си пожелавам безсъние

за да те гледам как спиш уморен

ти спи спокойно върху гърдите ми

аз търпеливо дочаквайки новия ден

ще докосвам ръцете си

и устните

макар да са отдавна само твои

и още с учестен дъх някак притихнала

лежа във своите царски покои

когато ти завещавам всяка тръпка у себе си

ти пак ме пожелавай

пожелавай ме както мъжът- жена

заради тебе грешница сто пъти покварена

за тебе по-светла и чиста от парченца дъга

така бяла

снежно бяла и безгрешна

носейки своя товар със име любов

стоически хладнокръвно поемам тежестта

аз нося у себе си утопии днешни

и чакам безвремие в живота сив и суров

защото има ли време

то непростимо бързо изтича

а на мен...

... на мен така ми се обича

когато такава съм всяка вечер и мисля за тези неща

ти пак ме пожелавай

аз ще ти давам безсъние

с устремени за полет крила

небе ми давай

за да летя и летейки обич да нося

и пак да се връщам при теб

уморена в летежа и мрачна

малко ми трябва усмивка да върна

и открадна сърцето ти

все тъй недолюбена

ала искана

подарявана

ала безбрачна