14 dic 2007, 23:40

Когато си тръгнеш

  Poesía
1.4K 0 4

Ще скрия в сърцето си слънцето,

за да имам светлина, когато си тръгнеш.

В сърцето си за огъня дом ще сторя,

за да имам топлина, когато ме забравиш.

Ще пресуша морето

и ще го създам отново, когато си тръгнеш.

Ще си избода очите,

за да помня само твоя образ, когато

теб вече няма да те има.

Ще отрежа косите си,

щом теб те няма, нищо не искам.

Ще издера лицето си,

нека никой не ме поглежда.

Ще живея, може би

и ще чакам.

Ще чакам теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • дали ще те иска след всичко което си си причинила!!маитапче!
    стихът е страхотен!!дано се осъзнае и се върне
  • Тъжно , с болка ,но хубаво !
  • ..много тъжно...отчаяна обич...
    хубав стих, с обич.
  • !!!
    Много е интересно, много тъжно и отчаяно звучи обаче!
    Поздравчета и повече усмихнати стихове моля!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...