Ще скрия в сърцето си слънцето,
за да имам светлина, когато си тръгнеш.
В сърцето си за огъня дом ще сторя,
за да имам топлина, когато ме забравиш.
Ще пресуша морето
и ще го създам отново, когато си тръгнеш.
Ще си избода очите,
за да помня само твоя образ, когато
теб вече няма да те има.
Ще отрежа косите си,
щом теб те няма, нищо не искам.
Ще издера лицето си,
нека никой не ме поглежда.
Ще живея, може би
и ще чакам.
Ще чакам теб...
© Илияна Стефанова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
