21 nov 2008, 20:46

Когато слънцето замине за Италия

  Poesía
1.1K 0 2
 

Студено е.

 

И облачно.

 

Вали.

 

Сивите облаци, така плътно скупчени,

 сякаш се топлят.

 

Ноемврийско е.

 

Но не защото е ноември.

Просто теб те няма да изгрееш.

 

 

 

Посветено на трите години, които изминаха, на Студа,

на Наивността ми,  

но най-вече на Г-жа Слънчице и в никакъв случай на Загрижената физиономия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никой не харесва загрижените физиономии 6+
  • ... подушвам абсурдистични нотки...

    Много дълбоко!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...