21 nov 2008, 20:46

Когато слънцето замине за Италия

  Poesía
1.1K 0 2
 

Студено е.

 

И облачно.

 

Вали.

 

Сивите облаци, така плътно скупчени,

 сякаш се топлят.

 

Ноемврийско е.

 

Но не защото е ноември.

Просто теб те няма да изгрееш.

 

 

 

Посветено на трите години, които изминаха, на Студа,

на Наивността ми,  

но най-вече на Г-жа Слънчице и в никакъв случай на Загрижената физиономия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никой не харесва загрижените физиономии 6+
  • ... подушвам абсурдистични нотки...

    Много дълбоко!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...