21 nov 2008, 20:46

Когато слънцето замине за Италия

  Poesía
1.1K 0 2
 

Студено е.

 

И облачно.

 

Вали.

 

Сивите облаци, така плътно скупчени,

 сякаш се топлят.

 

Ноемврийско е.

 

Но не защото е ноември.

Просто теб те няма да изгрееш.

 

 

 

Посветено на трите години, които изминаха, на Студа,

на Наивността ми,  

но най-вече на Г-жа Слънчице и в никакъв случай на Загрижената физиономия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никой не харесва загрижените физиономии 6+
  • ... подушвам абсурдистични нотки...

    Много дълбоко!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...