Студено е.
И облачно.
Вали.
Сивите облаци, така плътно скупчени,
сякаш се топлят.
Ноемврийско е.
Но не защото е ноември.
Просто теб те няма да изгрееш.
Посветено на трите години, които изминаха, на Студа,
на Наивността ми,
но най-вече на Г-жа Слънчице и в никакъв случай на Загрижената физиономия
© Алиса All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6+