Nov 21, 2008, 8:46 PM

Когато слънцето замине за Италия

  Poetry
1.1K 0 2
 

Студено е.

 

И облачно.

 

Вали.

 

Сивите облаци, така плътно скупчени,

 сякаш се топлят.

 

Ноемврийско е.

 

Но не защото е ноември.

Просто теб те няма да изгрееш.

 

 

 

Посветено на трите години, които изминаха, на Студа,

на Наивността ми,  

но най-вече на Г-жа Слънчице и в никакъв случай на Загрижената физиономия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алиса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никой не харесва загрижените физиономии 6+
  • ... подушвам абсурдистични нотки...

    Много дълбоко!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...