Nov 21, 2008, 8:46 PM

Когато слънцето замине за Италия

  Poetry
1.1K 0 2
 

Студено е.

 

И облачно.

 

Вали.

 

Сивите облаци, така плътно скупчени,

 сякаш се топлят.

 

Ноемврийско е.

 

Но не защото е ноември.

Просто теб те няма да изгрееш.

 

 

 

Посветено на трите години, които изминаха, на Студа,

на Наивността ми,  

но най-вече на Г-жа Слънчице и в никакъв случай на Загрижената физиономия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алиса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никой не харесва загрижените физиономии 6+
  • ... подушвам абсурдистични нотки...

    Много дълбоко!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...