27 may 2017, 23:30

Когато срещнах любовта

  Poesía
528 2 10

 

Когато срещнах любовта
навън миришеше на лято,
а аз обвита в зимна самота
чаках полета на птиче ято.

 

Когато срещнах любовта
избягвах упорито светлината,
свита в своя ъгъл сам-сама
плачех безутешна в тъмнината.

 

Когато срещнах любовта
тя превърна ме във пеперуда.
Единствено, чрез нея аз успях
от тежкия си сън да се събудя...

 

Когато срещнах любовта
навън миришеше на лято.
Сега съм цвят на радостта,
погалена от южен вятър.

 

И мога да се смея от сърце,
душата моя с нежност се облича.
Любовта ти с устни на момче
целуна малкото, изгубено момиче.

 

25.05.2017г
Бадемов Цвят

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...