27 may 2017, 23:30

Когато срещнах любовта

  Poesía
531 2 10

 

Когато срещнах любовта
навън миришеше на лято,
а аз обвита в зимна самота
чаках полета на птиче ято.

 

Когато срещнах любовта
избягвах упорито светлината,
свита в своя ъгъл сам-сама
плачех безутешна в тъмнината.

 

Когато срещнах любовта
тя превърна ме във пеперуда.
Единствено, чрез нея аз успях
от тежкия си сън да се събудя...

 

Когато срещнах любовта
навън миришеше на лято.
Сега съм цвят на радостта,
погалена от южен вятър.

 

И мога да се смея от сърце,
душата моя с нежност се облича.
Любовта ти с устни на момче
целуна малкото, изгубено момиче.

 

25.05.2017г
Бадемов Цвят

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...