May 27, 2017, 11:30 PM

Когато срещнах любовта

  Poetry
526 2 10

 

Когато срещнах любовта
навън миришеше на лято,
а аз обвита в зимна самота
чаках полета на птиче ято.

 

Когато срещнах любовта
избягвах упорито светлината,
свита в своя ъгъл сам-сама
плачех безутешна в тъмнината.

 

Когато срещнах любовта
тя превърна ме във пеперуда.
Единствено, чрез нея аз успях
от тежкия си сън да се събудя...

 

Когато срещнах любовта
навън миришеше на лято.
Сега съм цвят на радостта,
погалена от южен вятър.

 

И мога да се смея от сърце,
душата моя с нежност се облича.
Любовта ти с устни на момче
целуна малкото, изгубено момиче.

 

25.05.2017г
Бадемов Цвят

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...