Когато старите си тръгнат...
Когато старите си тръгнат,
наситени от дълги дни.
Ще знам, че пътя не е дълъг
и сродни нашите съдби.
Когато ми е нужно рамо,
утеха в чуждия подиря.
Ще знам, че имам тежък грях,
нежалил майка и родина.
В нощите съм най-виновен,
през дните мислите са други.
От бързане обувки нямам,
да гоня ветровете диви.
След тази дълга надпревара,
навярно сухо ще преглътна.
Каква изтъркана заблуда,
да мисля, че светът ще глътна.
Когато дойде онзи час,
баща си нека да го зърна.
Да стискам топлата му длан,
така спокоен ще си тръгна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Савар Todos los derechos reservados
