Savar (Савар)
39 93
6 oct 2013, 22:25

Когато старите си тръгнат... 

  Poesía » Otra
521 0 4

 

 

Когато старите си тръгнат,

наситени от дълги дни.

Ще знам, че пътя не е дълъг

и сродни нашите съдби.

Когато ми е нужно рамо,

утеха в чуждия подиря.

Ще знам, че имам тежък грях,

нежалил майка и родина.

В нощите съм най-виновен,

през дните мислите са други.

От бързане обувки нямам,

да гоня ветровете диви.

След тази дълга надпревара,

навярно сухо ще преглътна.

Каква изтъркана заблуда,

да мисля, че светът ще глътна.

Когато дойде онзи час,

баща си нека да го зърна.

Да стискам топлата му длан,

така спокоен ще си тръгна.

 

© Савар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??