Когато старите си тръгнат...

Oct 6, 2013, 10:25 PM

Poetry » Other

676 0 4

Когато старите си тръгнат,
наситени от дълги дни.
Ще знам, че пътя не е дълъг
и сродни нашите съдби.
Когато ми е нужно рамо,
утеха в чуждия подиря.
Ще знам, че имам тежък грях,
нежалил майка и родина.
В нощите съм най-виновен,
през дните мислите са други.
От бързане обувки нямам,
да гоня ветровете диви. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато старите си тръгнат...

Want to read more?

Random works