9 ene 2025, 14:52

Когато старост косите посребри

400 0 0

на майка и татко!

 

Старостта от вас полека, лека

                взема своя дял!

Бавно и невидимо в косите ви

                    плете сребро!

И виждам, майко, че татко

             изведнъж е остарял,

а живота – тъй е набраздил 

                    високото чело…!

Но запазил е от снимката

                младежките черти

и само тя напомня за отминалата 

                        младост!

За оня огън, що и сега в очите 

                ви гори!

За дните изживяни

                в мъка,

                    трудности

                        и радост!

А хората – от работа 

                и грижи остаряват,

и от труда напукват се 

            и загрубяват длани!

Може би – 

        затуй тъй рано

                косите

                    побеляват

и остават в Живота – 

                пътища 

                    неизвървяни …

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...