Когато старост косите посребри

на майка и татко!

Старостта от вас полека, лека

                взема своя дял!

Бавно и невидимо в косите ви

                    плете сребро!

И виждам, майко, че татко

             изведнъж е остарял,

а живота – тъй е набраздил 

                    високото чело…!

Но запазил е от снимката

                младежките черти

и само тя напомня за отминалата 

                        младост!

За оня огън, що и сега в очите 

                ви гори!

За дните изживяни

                в мъка,

                    трудности

                        и радост!

А хората – от работа 

                и грижи остаряват,

и от труда напукват се 

            и загрубяват длани!

Може би – 

        затуй тъй рано

                косите

                    побеляват

и остават в Живота – 

                пътища 

                    неизвървяни …