кумеца (Румен Ченков)
399 1922
15 ago 2016, 17:26

Когато светлината си отива 

  Poesía » De amor
330 0 6

КОГАТО СВЕТЛИНАТА СИ ОТИВА

 

В онези романтични часове,
когато светлината си отива,
и вятърът в косите ти снове, 
ти винаги си приказно красива.

 

Стоя пред тебе и благоговея!
Навярно пред икона се стои така.
Колко е прекрасно, че живея
и стискам в шепи твоята ръка!

 

Иконите са мъртви и студени,
а в мен се влива твойта топлина.
Очите ти са живи и засмени…
Богиня си… и моята жена!

 

В онези романтични часове,
когато светлината бавно си отива,
и вятър палав покрай нас снове,
аз зная, че си истински щастлива.

 

12.08.2016 г.
Русе

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??