Когато светлината си отива
КОГАТО СВЕТЛИНАТА СИ ОТИВА
В онези романтични часове,
когато светлината си отива,
и вятърът в косите ти снове,
ти винаги си приказно красива.
Стоя пред тебе и благоговея!
Навярно пред икона се стои така.
Колко е прекрасно, че живея
и стискам в шепи твоята ръка!
Иконите са мъртви и студени,
а в мен се влива твойта топлина.
Очите ти са живи и засмени…
Богиня си… и моята жена!
В онези романтични часове,
когато светлината бавно си отива,
и вятър палав покрай нас снове,
аз зная, че си истински щастлива.
12.08.2016 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
