кумеца (Румен Ченков)
399 1922
Aug 15, 2016, 5:26 PM

Когато светлината си отива 

  Poetry » Love
331 0 6

КОГАТО СВЕТЛИНАТА СИ ОТИВА

 

В онези романтични часове,
когато светлината си отива,
и вятърът в косите ти снове, 
ти винаги си приказно красива.

 

Стоя пред тебе и благоговея!
Навярно пред икона се стои така.
Колко е прекрасно, че живея
и стискам в шепи твоята ръка!

 

Иконите са мъртви и студени,
а в мен се влива твойта топлина.
Очите ти са живи и засмени…
Богиня си… и моята жена!

 

В онези романтични часове,
когато светлината бавно си отива,
и вятър палав покрай нас снове,
аз зная, че си истински щастлива.

 

12.08.2016 г.
Русе

© Румен Ченков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??