Когато съм до теб
Когато съм до теб
Аз песен съм, творена в светлината,
понесена на птичите криле
и дъх съм аз, отронен от листата,
като въздишка от устни на дете.
И цвят съм, напъпил сред росата,
разтворил пламъка си в нечии ръце
и клонка съм, окъпана в зората,
сънувала тюркоазено небе.
Дъга съм, разстлала цветовете,
погалила зениците на нечие лице
и пристан съм, закътан от ветровете,
очакващ прилива на нечие море.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
