10.04.2010 г., 9:08

Когато съм до теб

1.3K 0 23

Когато съм до теб

 

Аз песен съм, творена в светлината,

понесена на птичите криле

и дъх съм аз, отронен от листата,

като въздишка от устни на дете.

 

И цвят съм, напъпил сред росата,

разтворил пламъка си в нечии ръце

и клонка съм, окъпана в зората,

сънувала тюркоазено небе.

 

Дъга съм, разстлала цветовете,

погалила зениците на нечие лице

и пристан съм, закътан от ветровете,

очакващ прилива на нечие море.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...