Когато сърцето...

Самотна душа, бродеща,
по стълби водещи към дъното.
Бяга и търси спасението,
в гроб, започващ нещо ново.
Ново измерение, съдба.
Каменни окови в самота.
Или пропукана стена,
която крие красота.
Бори се със болката,
отвъд вечността.
Която не стихва,
дори след смъртта.
Дали ще остане,
в плен на тъгата.
Която я следва,
и търси разплата.
Дали зад стената
е жива красотата.
Или загубила е битка
с волята на съдбата.
Безценно чувство,
което губи се във мрака.
Шанс за свобода,
която тихо чака.
Да бъде открита,
изживяна, опозната.
Не безцелно да се скита,
като сянка по земята.
Но когато сърцето
достигне целта,
ще тупти безспирно,
дори на край света.