Dec 7, 2007, 7:08 PM

Когато сърцето...

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Самотна душа, бродеща,
по стълби водещи към дъното.
Бяга и търси спасението,
в гроб, започващ нещо ново.
Ново измерение, съдба.
Каменни окови в самота.
Или пропукана стена,
която крие красота.
Бори се със болката,
отвъд вечността.
Която не стихва,
дори след смъртта.
Дали ще остане,
в плен на тъгата.
Която я следва,
и търси разплата.
Дали зад стената
е жива красотата.
Или загубила е битка
с волята на съдбата.
Безценно чувство,
което губи се във мрака.
Шанс за свобода,
която тихо чака.
Да бъде открита,
изживяна, опозната.
Не безцелно да се скита,
като сянка по земята.
Но когато сърцето
достигне целта,
ще тупти безспирно,
дори на край света.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...