Dec 7, 2007, 7:08 PM

Когато сърцето...

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Самотна душа, бродеща,
по стълби водещи към дъното.
Бяга и търси спасението,
в гроб, започващ нещо ново.
Ново измерение, съдба.
Каменни окови в самота.
Или пропукана стена,
която крие красота.
Бори се със болката,
отвъд вечността.
Която не стихва,
дори след смъртта.
Дали ще остане,
в плен на тъгата.
Която я следва,
и търси разплата.
Дали зад стената
е жива красотата.
Или загубила е битка
с волята на съдбата.
Безценно чувство,
което губи се във мрака.
Шанс за свобода,
която тихо чака.
Да бъде открита,
изживяна, опозната.
Не безцелно да се скита,
като сянка по земята.
Но когато сърцето
достигне целта,
ще тупти безспирно,
дори на край света.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...