Aneta_kz (Анета) Aneta_kz (Анета)
10 511
10 ene 2008, 17:29

Когато те държа на ръце

1.5K 1 30
                               Благодаря на Кадир Демир за предизвикателството                                       да напиша най-истинския и най-топлия си стих!             Някога, някога...(не беше отдавна),но... как съм живяла без теб?Без да те гушкам,без да те имам,без да те държа на ръце!             Ти мое слънчице,грееш деня ми,пълниш света със живот!Малка звездичке,светиш в нощта ми,пръскаш вълшебен прашец!              Спи, мое ангелче,спи и сънувайфеи във приказен свят.До теб ще осъмна,съня ще ти пазя(животът ми с теб е богат)!               Малка луничке,със сини очички,с мъничко, чипо носле.Усещам се цяла,усещам се жива,когато те държа на ръце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

  • Черна_Роза (Жулиета Великова)
    Черна_Роза (Жулиета Великова)
    О,Ани, дай Боже да доживея този ден да държа на ръце и аз внучка или внук...,така ще те разбера НАПЪЛНО!
  • temenujka62 (Теменужка Маринова)
    temenujka62 (Теменужка Маринова)
    Ани,само една баба може да те разбере напълно,толкова е истинско твоето стихче!Какво повече да кажа - дай Боже всекиму!!!
  • AzDobrata (Аз Добрата)
    AzDobrata (Аз Добрата)
    ДА е живо и здраво това малко ангелско създание! По-хубаво от децата няма...Прекрасно стихотворение! Разплаква от умиление...
  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    всяко дете би искало да го приспиват
    с такава нежна песен...!
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Благодаря ви, откровенци!
    Усещането, което съм се опитала да опиша е много повече от стих.
    Дано на всеки му дойде реда да го усети.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0