10.01.2008 г., 17:29

Когато те държа на ръце

1.5K 1 30
                               Благодаря на Кадир Демир за предизвикателството                                       да напиша най-истинския и най-топлия си стих!             Някога, някога...(не беше отдавна),но... как съм живяла без теб?Без да те гушкам,без да те имам,без да те държа на ръце!             Ти мое слънчице,грееш деня ми,пълниш света със живот!Малка звездичке,светиш в нощта ми,пръскаш вълшебен прашец!              Спи, мое ангелче,спи и сънувайфеи във приказен свят.До теб ще осъмна,съня ще ти пазя(животът ми с теб е богат)!               Малка луничке,със сини очички,с мъничко, чипо носле.Усещам се цяла,усещам се жива,когато те държа на ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О,Ани, дай Боже да доживея този ден да държа на ръце и аз внучка или внук...,така ще те разбера НАПЪЛНО!
  • Ани,само една баба може да те разбере напълно,толкова е истинско твоето стихче!Какво повече да кажа - дай Боже всекиму!!!
  • ДА е живо и здраво това малко ангелско създание! По-хубаво от децата няма...Прекрасно стихотворение! Разплаква от умиление...
  • всяко дете би искало да го приспиват
    с такава нежна песен...!
  • Благодаря ви, откровенци!
    Усещането, което съм се опитала да опиша е много повече от стих.
    Дано на всеки му дойде реда да го усети.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...