Когато те имам
Егоистично е да те искам
и все пак го правя,
за да мога да съществувам,
а как да се оправдая?
Когато ме съзреш,
изкушавам се да извърна поглед,
ала стоя и те наблюдавам,
докато се приближаваш и въздухът се свива,
а сърцето ми от желязо се топи.
Сетивата ми заострени,
едвам се контролирам-
и всичко това, защото
реши да пробудиш звяра в мен
и да го подлудиш до крайност,
да го опитомиш,
за да съм напълно предана
и склонна желания да изпълнявам.
Пожела си нощта да е вечна,
пожела си да съм твоя,
е, тук съм и пред теб съм разкрепостена,
всичко разруших за няма и секунда.
Недей си тръгва вече,
не мога да те пусна,
рано е още, спи до мен,
да дочакаме зората,
да изчакаме първите лъчи,
рано да станем и на полята да отидем
и да тичаме сред зеленина.
Змиите приятели да си направим,
да обичаме целия свят,
а най-вече един друг.
Междувремменно ти все така се дърпай,
отказвай да обичаш,
все така казвай, че не си готов,
все така се плаши, че ще те нараня,
но все така се подчинявай на реалността-
не можеш да избягаш от обятията ми
и от топлината, която носят.
"
Нима не е достатъчно
да даваш цялото си
същество на някого,
само и само да имаш част от него?"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слънчоглед Todos los derechos reservados
