Когато те имам
Егоистично е да те искам
и все пак го правя,
за да мога да съществувам,
а как да се оправдая?
Когато ме съзреш,
изкушавам се да извърна поглед,
ала стоя и те наблюдавам,
докато се приближаваш и въздухът се свива,
а сърцето ми от желязо се топи.
Сетивата ми заострени,
едвам се контролирам-
и всичко това, защото
реши да пробудиш звяра в мен
и да го подлудиш до крайност,
да го опитомиш,
за да съм напълно предана
и склонна желания да изпълнявам.
Пожела си нощта да е вечна,
пожела си да съм твоя,
е, тук съм и пред теб съм разкрепостена,
всичко разруших за няма и секунда.
Недей си тръгва вече,
не мога да те пусна,
рано е още, спи до мен,
да дочакаме зората,
да изчакаме първите лъчи,
рано да станем и на полята да отидем
и да тичаме сред зеленина.
Змиите приятели да си направим,
да обичаме целия свят,
а най-вече един друг.
Междувремменно ти все така се дърпай,
отказвай да обичаш,
все така казвай, че не си готов,
все така се плаши, че ще те нараня,
но все така се подчинявай на реалността-
не можеш да избягаш от обятията ми
и от топлината, която носят.
"
Нима не е достатъчно
да даваш цялото си
същество на някого,
само и само да имаш част от него?"
© Слънчоглед All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Невероятно е!
-
Чудя се още какво да кажа, какво да отговоря, дали да отговоря...не знам...
Дълбока мисъл и чувство има в теб Звездичке и стиховете ти ги отразяват...!
Малко ще е, каквото и да кажа, но много не е необходимо.
Няма оправдание, но и не е нужно оправдание...(относно първата строфа и последните редове),просто трябва да си простим, че обичаме...и много хора бягат от това, страхуват се, или не им е дошъл момента...понякога не могат да приемат, че са готово, щом се случва...че ще го понесат, но ако се случи, просто е...и не ни пита..., последния ти въпрос няма отговор...,отговора ще дойде, когато се почувства и го допуснем до себе си...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти и на теб, Любослава!