12 feb 2014, 15:30

Когато те няма

980 0 0

                                           Когато те няма, сърцето тъжи -

                                          липсата в него е твърде голяма

                                          и устните бавно изтръпват сами -

                                          очаквайки само пак да сме двама.

 

                                          Когато те няма, очите сълзят -

                                          защото копнея ти да си с мене,

                                          не искат да клепнат, дори да заспят -

                                          не знаят дали нощ е, дали ден е...

 

                                          Когато те няма, ръцете горят -

                                          чакат отново прегръдка гореща

                                          и пак да сме двама на белия свят -

                                          там под луната, излезли на среща.


                                          Когато те няма, аз боледувам -

                                          от любов истинска и тъй голяма,

                                          дори и не случайно те сънувам -

                                          и чакам с копнеж да бъдем пак двама.

                                          

                                          

                                          

                                          

                                      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...