Когато те няма, сърцето тъжи -

                                          липсата в него е твърде голяма

                                          и устните бавно изтръпват сами -

                                          очаквайки само пак да сме двама.

                                          Когато те няма, очите сълзят -

                                          защото копнея ти да си с мене,

                                          не искат да клепнат, дори да заспят -

                                          не знаят дали нощ е, дали ден е...

                                          Когато те няма, ръцете горят -

                                          чакат отново прегръдка гореща

                                          и пак да сме двама на белия свят -

                                          там под луната, излезли на среща.

                                          Когато те няма, аз боледувам -

                                          от любов истинска и тъй голяма,

                                          дори и не случайно те сънувам -

                                          и чакам с копнеж да бъдем пак двама.