12 февр. 2014 г., 15:30

Когато те няма

978 0 0

                                           Когато те няма, сърцето тъжи -

                                          липсата в него е твърде голяма

                                          и устните бавно изтръпват сами -

                                          очаквайки само пак да сме двама.

 

                                          Когато те няма, очите сълзят -

                                          защото копнея ти да си с мене,

                                          не искат да клепнат, дори да заспят -

                                          не знаят дали нощ е, дали ден е...

 

                                          Когато те няма, ръцете горят -

                                          чакат отново прегръдка гореща

                                          и пак да сме двама на белия свят -

                                          там под луната, излезли на среща.


                                          Когато те няма, аз боледувам -

                                          от любов истинска и тъй голяма,

                                          дори и не случайно те сънувам -

                                          и чакам с копнеж да бъдем пак двама.

                                          

                                          

                                          

                                          

                                      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...