Когато те няма, сърцето тъжи -
липсата в него е твърде голяма
и устните бавно изтръпват сами -
очаквайки само пак да сме двама.
Когато те няма, очите сълзят -
защото копнея ти да си с мене,
не искат да клепнат, дори да заспят -
не знаят дали нощ е, дали ден е...
Когато те няма, ръцете горят -
чакат отново прегръдка гореща
и пак да сме двама на белия свят -
там под луната, излезли на среща.
Когато те няма, аз боледувам -
от любов истинска и тъй голяма,
дори и не случайно те сънувам -
и чакам с копнеж да бъдем пак двама.