Когато те няма - яма е, вместо сърце горещо...
Когато те няма на повече от целувка
една птица някъде умира от жажда
и черно-бели заглъхват дъгите,
като райета на късана пижама.
Когато те няма на повече от усмивка,
се чудя на ентусиазма на слънцето?!
Защо изобщо над земята надвисва,
а не вземе да се скрие в изтока...
Когато си далече като хубаво хрумване,
най-зловещи ми стават календарите.
Едни такива - ужасно точни предвестници
на липсата на обичане и на скандали...
Когато си твърде зает, лятото
е превърнало чайките в хищници,
искам сърдит да ме грабне вятъра
и да ме гъделичка под мишниците.
Тежи ми нещо във пазвата, непотребно и вехто,
когато те няма - яма е, вместо сърце горещо...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Илиева Todos los derechos reservados
