Росана (Росана Терзиева)
8 58
28 feb 2007, 10:58

Когато тежките мъгли  

  Poesía
806 0 6

Когато тежките мъгли се дръпнат,

когато ме освободят,

във влажните ми клони само тръпне 

на вятъра

замръзналия дъх.

Безпомощна и празна съм наесен –

светът се свива,

губи цветове –

като палто с хастара си навънка

е същият

           и грозно друг.

Със корените яростно се впивам

във тъмната земя под мен –

опитвам се да не умирам

и да приема бледия си ден.

Прогледнала и мокра

след мъглите съм,

в тържествената зимна голота –

всред клоните ми само

задъхано чака

своя сняг

една тишина.

 

 

© Росана Терзиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??