Когато тежките мъгли
Когато тежките мъгли се дръпнат,
когато ме освободят,
във влажните ми клони само тръпне
на вятъра
замръзналия дъх.
Безпомощна и празна съм наесен –
светът се свива,
губи цветове –
като палто с хастара си навънка
е същият
и грозно друг.
Със корените яростно се впивам
във тъмната земя под мен –
опитвам се да не умирам
и да приема бледия си ден.
Прогледнала и мокра
след мъглите съм,
в тържествената зимна голота –
всред клоните ми само
задъхано чака
своя сняг
една тишина.
© Росана Терзиева All rights reserved.
