Когато ти прошепнах, че съм твой
Защо напомняш пак за онзи миг,
чрез който снехме бремето горчиво
и който запечатахме във вик,
разкъсал и пространството мъгливо?
Мигът погълна всичките ни срещи,
отхвърляйки злощастната тъма,
когато със ръцете си горещи
реши се и прегърна ме сама.
Но ти не си поредната ми проба,
защото този миг сме го създали
и не отварям с него скоба,
защото вечно ще ни гали,
тъй както и във времето дъждовно
любовното признание разкъса
мъглата, паднала – съдбовно
на хиляди различни къса.
Когато ти прошепнах, че съм твой,
ревниво сграбчих някаква прокоба
и прилив ведър – истински покой
отхвърли, парещите капки злоба.
В този миг бях истински уверен,
че с теб сме в милото ни детство –
чрез този миг на теб съм верен,
въвел те в любовното вълшебство.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Здравей, Валери!
Четях твоя стих и сякаш всеки следващ ред аз го казвах!!!
Колкото и скоби да отваряме, ако думите написани там не значат нищо по-добре да затворим скобите,завинаги!
Поздрави
-
Здравей, Романтична!
Благодаря ти!
Поздрави в Коледната нощ! -
Моите поздравления за този стих!
Хареса ми! -
Здравей, Креми!
Цена позицията ти...
Поздрав! -
Вечната любов е пробен камък за всеки поет - съгласен съм с теб, Христо!
Поздрав! -
Това е тя, вечната любов!!! Истинската!!! Много точно казано!!!
Поздрави за стиха, Валери!!! -
Лъки, подай, ако обичаш и една за Етчи!
-
Една ласкава усмивка за Ласка!
-
Болката е гранична ситуация на радостта и затова, до определена степен, тя се осмисля като "сладка". Тя присъства в моите текстове именно така - като предел за изясняване на граничните екзистенциални ситуации...Ти ги знаеш тази работи, Анета!?
Привет! -
Да, видях стиха на Росица, но след този
-
"Улавяне" на една безкрайност на един миг, описан от Росица Петрова.
Поздрав, Ласка! -
Болезнено е понякога ... обричането.
Дано не е болка, а е радост от взаимното.
Тогава е прекрасно и красиво.
Поздрав за стиха. -
"Когато ти прошепнах, че съм твой,
ревниво сграбчих някаква прокоба
.................................
чрез този миг на теб съм верен,
въвел те в любовното вълшебство."
Откровение и обричане.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Повдигаш толкова съществен въпрос, но и толкова сложен, че е нужна историческа воля, за да се върви в пътя на неговото решаване. За какво става въпрос? За литературата като знаци, носещи значение, превръщащо се в значимост за хората. Това е процес, който има и своя друга страна, разкриваща се по пътя на лицемерието. В тази насока Анета е написала стих, в който ясно отхвърля различието между автор и герой, в опита си да разкаже действителна история, но опитът е останал половинчат. С една дума, сложна работа, когато не се говори конкретно, дори това да касае и само гласа на сърцето.
Поздрав и Честита Коледа!