Dec 22, 2006, 8:50 PM

Когато ти прошепнах, че съм твой

  Poetry
850 0 14

 

 

Защо напомняш пак за онзи миг,

чрез който снехме бремето горчиво

и който запечатахме във вик,

разкъсал и пространството мъгливо?

Мигът погълна всичките ни срещи,

отхвърляйки злощастната тъма,

когато със ръцете си горещи

реши се и прегърна ме сама.

 

Но ти не си поредната ми проба,

защото този миг сме го създали

и не отварям с него скоба,

защото вечно ще ни гали,

тъй както и във времето дъждовно

любовното признание разкъса

мъглата, паднала – съдбовно

на хиляди различни къса.

 

Когато ти прошепнах, че съм твой,

ревниво сграбчих някаква прокоба

и прилив ведър – истински покой

отхвърли, парещите капки злоба.

В този миг бях истински уверен,

че с теб сме в милото ни детство –

чрез този миг на теб съм верен,

въвел те в любовното вълшебство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Люси!
    Повдигаш толкова съществен въпрос, но и толкова сложен, че е нужна историческа воля, за да се върви в пътя на неговото решаване. За какво става въпрос? За литературата като знаци, носещи значение, превръщащо се в значимост за хората. Това е процес, който има и своя друга страна, разкриваща се по пътя на лицемерието. В тази насока Анета е написала стих, в който ясно отхвърля различието между автор и герой, в опита си да разкаже действителна история, но опитът е останал половинчат. С една дума, сложна работа, когато не се говори конкретно, дори това да касае и само гласа на сърцето.
    Поздрав и Честита Коледа!
  • Здравей, Валери!
    Четях твоя стих и сякаш всеки следващ ред аз го казвах!!!
    Колкото и скоби да отваряме, ако думите написани там не значат нищо по-добре да затворим скобите,завинаги!
    Поздрави
  • Здравей, Романтична!
    Благодаря ти!
    Поздрави в Коледната нощ!
  • Моите поздравления за този стих!
    Хареса ми!
  • Здравей, Креми!
    Цена позицията ти...
    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...