Защо напомняш пак за онзи миг,
чрез който снехме бремето горчиво
и който запечатахме във вик,
разкъсал и пространството мъгливо?
Мигът погълна всичките ни срещи,
отхвърляйки злощастната тъма,
когато със ръцете си горещи
реши се и прегърна ме сама.
Но ти не си поредната ми проба,
защото този миг сме го създали
и не отварям с него скоба,
защото вечно ще ни гали, ...