Когато ти прошепнах, че съм твой
Защо напомняш пак за онзи миг,
чрез който снехме бремето горчиво
и който запечатахме във вик,
разкъсал и пространството мъгливо?
Мигът погълна всичките ни срещи,
отхвърляйки злощастната тъма,
когато със ръцете си горещи
реши се и прегърна ме сама.
Но ти не си поредната ми проба,
защото този миг сме го създали
и не отварям с него скоба,
защото вечно ще ни гали,
тъй както и във времето дъждовно
любовното признание разкъса
мъглата, паднала – съдбовно
на хиляди различни къса.
Когато ти прошепнах, че съм твой,
ревниво сграбчих някаква прокоба
и прилив ведър – истински покой
отхвърли, парещите капки злоба.
В този миг бях истински уверен,
че с теб сме в милото ни детство –
чрез този миг на теб съм верен,
въвел те в любовното вълшебство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
