danisab (Ниела Вон)
214 312
23 may 2010, 0:44

Когато ти си тръгна... 

  Poesía » De amor
1056 0 2

Оглеждам се преди да вляза.

И сянка няма на присъствие.

Във огледалото дори се мразя.

Oт себе си аз искам да отсъствам.

Запалената лампа с радост

разлива свойта сила в мрака.

Усещам мириса на сладост...

Oстатъчен мил спомен трака,

почуква с тънки пръсти рамената,

надолу по гърба ми слиза.

Целувките – ефирен отпечатък...

Облечена съм с твойта риза...

В чашата ми виното ме кани

да вкуся, да убия болката.

И сядайки със пресни рани,

потъвам във дивана толкова,

че свивам се на топка, колената

опирам в чело и пак отричам.

Че празни са и стаи, и душата,

която взе си с теб да те обича.

 

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Без любов е празно в душата!Поздрав!Много е хубаво стихчето!
  • "В чашата ми виното ме кани

    да вкуся, да убия болката."

    Във виното е истината скрита
    дори отричана и нежелана...
    Със привкуса на грях и липса-
    единствена възможност да забравиш

    Харесах,въпреки болката.Поздравления!
Propuestas
: ??:??