6 feb 2008, 21:23

Когато... тогава 

  Poesía » De amor
549 0 3

Когато... тогава

 

Когато рибарят улавя

в мрежите дългия ден,

когато слънце изгрява

у теб и у мен,

тогава усещам вибрации,

идещи от твоето тяло

като птичи миграции,

чезнещи ту в черно, ту в бяло.

 

Когато целуне океанът

луна безсънна и влажна,

когато в нас въстанат

чувства в картина пейзажна,

тогава аз те обичам,

тогава събирам звезди,

тогава  ме нежно отвличаш...

 

тогава: сега и преди.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??