6 февр. 2008 г., 21:23

Когато... тогава

699 0 3

Когато... тогава

 

Когато рибарят улавя

в мрежите дългия ден,

когато слънце изгрява

у теб и у мен,

тогава усещам вибрации,

идещи от твоето тяло

като птичи миграции,

чезнещи ту в черно, ту в бяло.

 

Когато целуне океанът

луна безсънна и влажна,

когато в нас въстанат

чувства в картина пейзажна,

тогава аз те обичам,

тогава събирам звезди,

тогава  ме нежно отвличаш...

 

тогава: сега и преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...