6 февр. 2008 г., 21:23

Когато... тогава

698 0 3

Когато... тогава

 

Когато рибарят улавя

в мрежите дългия ден,

когато слънце изгрява

у теб и у мен,

тогава усещам вибрации,

идещи от твоето тяло

като птичи миграции,

чезнещи ту в черно, ту в бяло.

 

Когато целуне океанът

луна безсънна и влажна,

когато в нас въстанат

чувства в картина пейзажна,

тогава аз те обичам,

тогава събирам звезди,

тогава  ме нежно отвличаш...

 

тогава: сега и преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...