6.02.2008 г., 21:23

Когато... тогава

694 0 3

Когато... тогава

 

Когато рибарят улавя

в мрежите дългия ден,

когато слънце изгрява

у теб и у мен,

тогава усещам вибрации,

идещи от твоето тяло

като птичи миграции,

чезнещи ту в черно, ту в бяло.

 

Когато целуне океанът

луна безсънна и влажна,

когато в нас въстанат

чувства в картина пейзажна,

тогава аз те обичам,

тогава събирам звезди,

тогава  ме нежно отвличаш...

 

тогава: сега и преди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...