Някой ден ще се върне тъгата,
и ще легне удобно в твоите мисли.
До синьо в юмрук ще ти стиска душата
от гняв, че говориш вместо с мене,... на листите.
Някой ден ще протегнеш ръце,
към палача на мойта съдба.
За утеха и милост ли? По-скоро не,
а на гроба от мъст, да му сложиш цветя.
И ще седнеш на прага пред къщи,
със сълзѝ ще разкаляш пръстта.
В няколко спомена мен ще прегърнеш,
и ще плюеш на кръст по смъртта... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse