Някой ден ще се върне тъгата, 

и ще легне удобно в твоите мисли. 

До синьо в юмрук ще ти стиска душата  

от гняв, че говориш вместо с мене,... на листите.

Някой ден ще протегнеш ръце, 

към палача на мойта съдба. 

За утеха и милост ли? По-скоро не, 

а на гроба от мъст, да му сложиш цветя. 

И ще седнеш на прага пред къщи, 

със сълзѝ ще разкаляш пръстта. 

В няколко спомена мен ще прегърнеш, 

и ще плюеш на кръст по смъртта... 

Аз навярно след време ще чувствам 

със върха на тревите в нощта, 

точно когато мъглата се спуска, 

и по първи петли ме полива с роса... 

Някой ден в съня ти ще дойда, 

да целуна неродените ни деца, 

ще погаля сърцето ти с моето, 

и ще легна с тъгата си вдън земя... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

20.02.2024