Feb 21, 2024, 11:16 AM

Когато тъгата се завърне

  Poetry » Love
839 1 0

Някой ден ще се върне тъгата, 

и ще легне удобно в твоите мисли. 

До синьо в юмрук ще ти стиска душата  

от гняв, че говориш вместо с мене,... на листите.

Някой ден ще протегнеш ръце, 

към палача на мойта съдба. 

За утеха и милост ли? По-скоро не, 

а на гроба от мъст, да му сложиш цветя. 

И ще седнеш на прага пред къщи, 

със сълзѝ ще разкаляш пръстта. 

В няколко спомена мен ще прегърнеш, 

и ще плюеш на кръст по смъртта... 

Аз навярно след време ще чувствам 

със върха на тревите в нощта, 

точно когато мъглата се спуска, 

и по първи петли ме полива с роса... 

Някой ден в съня ти ще дойда, 

да целуна неродените ни деца, 

ще погаля сърцето ти с моето, 

и ще легна с тъгата си вдън земя... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

20.02.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...