25 ene 2011, 9:52

Когато утрото ти започва без мен

  Poesía » Otra
1.5K 0 1

Когато утрото ти започва без мен.
И аз не съм там, за да ме видиш.
И всеки път, когато си мислиш за мен.
Аз знам, че ще ми липсваш много.

Когато утрото ти започва без мен.
Моля се, опитай се да ме разбереш.
Този ангел дойде и призова името ми.
И ме хвана за ръката.

И рече ми: мястото ти е готово.
В небето далеч по-горе.
И затова ще трябва да оставям след себе си
всички, които аз толкова обичам.

Но като се обърнах да си тръгна,
една сълза падна от очите ми.
За целия си живот, което винаги ми е в мисълта.
Аз не искам да умра.

Имаше толкова много да се живее.
Всичко изглежда така невъзможно, че си тръгвам.
Мислех си за всичко, което съм споделил.
И всички удоволствия, които съм имал.

Ако можех да гледам "вчера."
Просто дори за известно време.
Бих казал довиждане и да те целуна.
И да видя усмивката ти.

Но когато минах през портите на рая,
почувствах се у дома...
Когато Бог погледна и ми се усмихна
от Огромния му златен трон.

Той ми каза: Това е вечността.
И всичко, което съм ти обещал.
Днес животът на земята е минало.
Но тук животът започва отново.

Така че, когато утрото ти започва без мен.
Не че сме далеч един от друг.
Всеки път, когато си мислиш за мен.
Аз съм тук, в сърцето ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...