Когато утрото ти започва без мен.
И аз не съм там, за да ме видиш.
И всеки път, когато си мислиш за мен.
Аз знам, че ще ми липсваш много.

Когато утрото ти започва без мен.
Моля се, опитай се да ме разбереш.
Този ангел дойде и призова името ми.
И ме хвана за ръката.

И рече ми: мястото ти е готово.
В небето далеч по-горе.
И затова ще трябва да оставям след себе си
всички, които аз толкова обичам.

Но като се обърнах да си тръгна,
една сълза падна от очите ми.
За целия си живот, което винаги ми е в мисълта.
Аз не искам да умра.

Имаше толкова много да се живее.
Всичко изглежда така невъзможно, че си тръгвам.
Мислех си за всичко, което съм споделил.
И всички удоволствия, които съм имал.

Ако можех да гледам "вчера."
Просто дори за известно време.
Бих казал довиждане и да те целуна.
И да видя усмивката ти.

Но когато минах през портите на рая,
почувствах се у дома...
Когато Бог погледна и ми се усмихна
от Огромния му златен трон.

Той ми каза: Това е вечността.
И всичко, което съм ти обещал.
Днес животът на земята е минало.
Но тук животът започва отново.

Така че, когато утрото ти започва без мен.
Не че сме далеч един от друг.
Всеки път, когато си мислиш за мен.
Аз съм тук, в сърцето ти.