1 abr 2004, 19:25

Когато вече.....ме няма 

  Poesía
1529 1 1

   Когато вече .....ме няма.

Когато вече няма да ме има,

всичко ще е почти както до сега.

Доброто, няма злото да надмине

и винаги ще си расте трева.

 

Реките ще си текат, както отколе,

моретата ще ги поглъщат с пепелта.

Е,-въздухът навярно ще е по-отровен,

но винаги ще си расте трева.

 

Ваканцийте ще бъдат до звездите

и да отидеш на море или планина,

ще ти се смеят, че си първобитен,

но по земята ще си расте трева.

 

И бюрократите не ще си идат,

лъжи и кражби ще ги има, не една.

Е,- истински xopa пak ще има,

ще са щaстливи, че расте трева.

 

И всички, дето са ме наранили,

ще ми поискат прошка за това.

Но мене вече няма да ме има

и винаги над мен, ще си расте трева.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Когато просто си идещ
    като трева след късното лято
    ще бъде простено
    ( нямаш нужда от прошката тленна)
    понеже си станал
    на блага земя
Propuestas
: ??:??