1.04.2004 г., 19:25

Когато вече.....ме няма

1.8K 1 1

   Когато вече .....ме няма.

Когато вече няма да ме има,

всичко ще е почти както до сега.

Доброто, няма злото да надмине

и винаги ще си расте трева.

 

Реките ще си текат, както отколе,

моретата ще ги поглъщат с пепелта.

Е,-въздухът навярно ще е по-отровен,

но винаги ще си расте трева.

 

Ваканцийте ще бъдат до звездите

и да отидеш на море или планина,

ще ти се смеят, че си първобитен,

но по земята ще си расте трева.

 

И бюрократите не ще си идат,

лъжи и кражби ще ги има, не една.

Е,- истински xopa пak ще има,

ще са щaстливи, че расте трева.

 

И всички, дето са ме наранили,

ще ми поискат прошка за това.

Но мене вече няма да ме има

и винаги над мен, ще си расте трева.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато просто си идещ
    като трева след късното лято
    ще бъде простено
    ( нямаш нужда от прошката тленна)
    понеже си станал
    на блага земя

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...