1.04.2004 г., 19:25

Когато вече.....ме няма

1.8K 1 1

   Когато вече .....ме няма.

Когато вече няма да ме има,

всичко ще е почти както до сега.

Доброто, няма злото да надмине

и винаги ще си расте трева.

 

Реките ще си текат, както отколе,

моретата ще ги поглъщат с пепелта.

Е,-въздухът навярно ще е по-отровен,

но винаги ще си расте трева.

 

Ваканцийте ще бъдат до звездите

и да отидеш на море или планина,

ще ти се смеят, че си първобитен,

но по земята ще си расте трева.

 

И бюрократите не ще си идат,

лъжи и кражби ще ги има, не една.

Е,- истински xopa пak ще има,

ще са щaстливи, че расте трева.

 

И всички, дето са ме наранили,

ще ми поискат прошка за това.

Но мене вече няма да ме има

и винаги над мен, ще си расте трева.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато просто си идещ
    като трева след късното лято
    ще бъде простено
    ( нямаш нужда от прошката тленна)
    понеже си станал
    на блага земя

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....