natalia (Наталия Божилова)
91 2795
6 mar 2008, 11:45

когато виното свърши 

  Poesía
828 0 7
 

Когато поискам

да пия сама

и виното свърши,

започвам да плача

за теб, за мига,

за невъзможността

да ти поискам сметка, палачо.

 Нали все  си плащам за всичко на всички.

 На силна се правя. И крия в себе си мъката.

Сълзите кървят като червено вино.

 А аз не  смея

да ти разкажа приказка.

За мен, за мига, за невъзможността да ти поискам

сметка за всичко.

Била съм омъжена бяла жена.

Страхливец - ти знаеше всичко.

И на чаша червено вино

ми  сваляше слънцето и луната.

После избяга - като  идиот.

Остана виното...

 и твоите бели чорапи.

© Наталия Божилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??