когато виното свърши
Когато поискам
да пия сама
и виното свърши,
започвам да плача
за теб, за мига,
за невъзможността
да ти поискам сметка, палачо.
Нали все си плащам за всичко на всички.
На силна се правя. И крия в себе си мъката.
Сълзите кървят като червено вино.
А аз не смея
да ти разкажа приказка.
За мен, за мига, за невъзможността да ти поискам
сметка за всичко.
Била съм омъжена бяла жена.
Страхливец - ти знаеше всичко.
И на чаша червено вино
ми сваляше слънцето и луната.
После избяга - като идиот.
Остана виното...
и твоите бели чорапи.
© Наталия Божилова All rights reserved.
