21 abr 2013, 13:02  

Когато вляза в храм свещен

  Poesía » Otra
615 0 1

Когато вляза в храм свещен

 

Когато вляза в храм свещен

и запаля своята свещичка,

на всички хора я наричам

и се моля те да се обичат.

 

Когато вляза в храм свещен 

и срещна тревога във очите,

една сълза отронва се от мен

и се моля светът да се усмихва.

 

Когато вляза в храм свещен,

напълвам си душата с вяра,

и всеки преживян тежък ден

се моля да не се повтаря.

 

Когато вляза в храм свещен

и отправям своята молитва,

аз чувствам се изправена високо

щом пред Бог съм коленичила!

 

21.04.13 г. Иф

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...