1 ago 2023, 21:49

Когато враг опасен стане твой приятел

  Poesía
436 0 0

Поглъща пак желанието отровно, 

Очите му проблясват, искрица се разпалва 

Подлага на изпитание душата си повторно 

И търси той спасение в горчивата забрава 

 

Светът обръща се наопаки отново, 

Време и пространство затихват във мъглата 

Сърце ридае в болка, очаква неспокойно 

Съзнание да пребори злото във играта 

 

Повлечени надолу към бездната позната, 

Където безчовечност обгаря светлината, 

Усмихнати лица, но лишени от чувства, 

Надеждата угасна във душата пуста 

 

Обгърнати във мрак, хлад и тъмнина, 

Мечтите отхвърлени тънат в самота 

Съзнанието човешко изпълва се с вина, 

Във всяка клетка прониква слабостта 

 

Всеки миг е сякаш цяла вечност, 

Пропита с болка, завист и омраза, 

Доброто във човека, тънещо във бедност 

Защо съдбата тъй жестоко го наказа... 

 

Отровната стрела премина през света, 

Прониза светлината, сърцето и душата, 

И руйна кръв почерни заветната мечта, 

Защо е толкова жестока участта... 

 

Живот, лишен от смисъл, щастие и любов 

Живот сред общество, всъщност е пустиня 

Живот сред отчужденост, самотен и суров, 

Отнема красотата на злочестата картина 

 

Безпомощният зов заглъхва в еуфория, 

Илюзията лъжовна изхитря сетивата 

Прокрадва се усещането за хармония 

Полита безметежно мисълта към небесата 

 

Но хаосът в душата руши и обезобразява, 

Превръща се човекът в странник непознат, 

Опитвайки да скрие болезнената рана, 

От себе си и онзи неразбиращ свят 

 

Когато враг опасен стане твой приятел, 

Превръщайки скръбта в копнеж позорен, 

Субстанцията отровна с маска на ласкател 

Отнема свободата на света греховен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...