Nella_gold (Нели )
841 4525
18 oct 2013, 9:53

Когато всички думи са излишни 

  Poesía » De amor
989 1 8

Постой така. Аз няма

да те гледам.

А ти ще галиш с

поглед само

косите ми, лицето,

голото ми рамо.

Не ме докосвай.

Мълчаливо

следвай извивките на

скулите ми още.

Дорде до устните 

не стигнеш,

а те ще са с 

измамна сладост.

Поспри се де.

Нима не ти приличам

на точката в стената,

дето все дълбаеш?!

Привличаш ме. 

И неприлично

по мен очите ти 

бездомно шарят.

Обръщам се. Мълча си.

Тиха.

Не искам само с думи 

да говорим.

Звездите се усмихнаха 

отгоре. И сякаш че

потъват - в черна дупка.

Но ти не бързай.

Имаш малко време.

Погледай ме, до ситост

ме измисляй, преди да са

пропяли пак петлите 

или пък да са

дръннали камбани.

И всички погледи

ще се изплъзнат

във мъглите,

които твоето очакване

са... оправдали.

Прибягваш настрани.

Не искаш в най-будното на 

времето да съмне.

В просъница денят е хрисим.

Но в някакво почти 

небрежно... "утре".

Извръщаш поглед -

точката в стената

току се е превърнала

във сянка. С безумното

мълчане я причакваш.

А после я окачваш -

на врата ми.

И, виждаш ли?!

Тя мислено ми тегне -

опъната на ластичните мисли.

Докосваш ме - 

със поглед само.

Когато всички 

думи са излишни.




© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??