28 feb 2005, 11:42

Когато всичко ми е наобратно

  Poesía
898 0 1

Когато всичко ми е наобратно
и ме заливат ледени вълни,
уж обгърнала съм изгрев,
а залез застрашително
ме дебне отстрани.
Когато калинките от дланите
са отлетели - мравки
и тежки бръмбари пълзят,
а вятърът нахлува
като дива орда,
готов да помете
и малката надежда
за пролетни и летни дни.
Когато денят скъпернически
се усмихва през мъгла
висяща на парцали,
жадувам бляскави искри,
вишневи и люлякови багри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...