28 feb 2005, 11:42

Когато всичко ми е наобратно

  Poesía
902 0 1

Когато всичко ми е наобратно
и ме заливат ледени вълни,
уж обгърнала съм изгрев,
а залез застрашително
ме дебне отстрани.
Когато калинките от дланите
са отлетели - мравки
и тежки бръмбари пълзят,
а вятърът нахлува
като дива орда,
готов да помете
и малката надежда
за пролетни и летни дни.
Когато денят скъпернически
се усмихва през мъгла
висяща на парцали,
жадувам бляскави искри,
вишневи и люлякови багри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...