28 feb 2005, 11:42

Когато всичко ми е наобратно

  Poesía
900 0 1

Когато всичко ми е наобратно
и ме заливат ледени вълни,
уж обгърнала съм изгрев,
а залез застрашително
ме дебне отстрани.
Когато калинките от дланите
са отлетели - мравки
и тежки бръмбари пълзят,
а вятърът нахлува
като дива орда,
готов да помете
и малката надежда
за пролетни и летни дни.
Когато денят скъпернически
се усмихва през мъгла
висяща на парцали,
жадувам бляскави искри,
вишневи и люлякови багри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...