Когато всичко ми е наобратно
и ме заливат ледени вълни,
уж обгърнала съм изгрев,
а залез застрашително
ме дебне отстрани.
Когато калинките от дланите
са отлетели - мравки
и тежки бръмбари пълзят,
а вятърът нахлува
като дива орда,
готов да помете
и малката надежда
за пролетни и летни дни.
Когато денят скъпернически
се усмихва през мъгла
висяща на парцали,
жадувам бляскави искри,
вишневи и люлякови багри.
© Галя Николова Все права защищены