Когато вярвам -
умирам,
умирам сляпо в нещата,
които обичам и искам,
и нощем в кошмари намирам
бяла лястовица с умора в крилата -
и протягам ръце, и я стискам...
Слънчев лъч. Топлина. И пробуда.
Аз отново живея, съмнявам се, чакам,
в недовършеност, бедност, прокуда,
да посрещна всички, които обичам.
Бели дрехи в тежко време препирам,
тежки думи гневно изричам,
но когато ви вярвам-
сладко умирам.
И възкръсвам.
И пак ви намирам.
© Весела Петева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Приятел е този, който знае всичко за теб, и въпреки това те обича »